Интервюта

Първата си книга пише и илюстрира сама на шест години

Главният й герой е заек на име Заека, който се разболява от дребна шарка, приятелите му идват да го видят, а сред тях е и една великанска пчела - г-ца Пчелата, и т.н.

Оттогава си пожелах да бъда писателка, но рядко споделях тази мечта с някого - опасявах се да не ми кажат, че нямам никакви шансове, спомня си Роулинг днес.

Част от детството й минава в околностите на Бристол, Югозападна Англия, където двама от приятелите й от онова време са брат и сестра с бащино име Потър. Когато е 9-годишна, семейството се мести да живее в друго малко населено място - село Тътшил. Най-неприятното за нея се оказва, че трябва да смени и училището - сградата там се оказала вехта и тясна, а г-жа Морган, учителката, я изпълвала с ужас.

В първия ден тя дала на новодошлата контролно по математика, на което Джо се провалила тотално - просто дотогава никога не била чувала за дроби. Затова я настанили да седне там, където преподавателката слагала слабите ученици - в най-дясната редица, "толкова вдясно, че чак си с единия крак през прозореца".

Твърди, че тогава много приличала на героинята си Хърмаяни Грейнджър - малко неуверена в себе си, със склонност да командва хората около себе си.

Един от нейните най-добри приятели Шон Харис по-късно й послужил за образа на Рон Уизли, а неговият синьо-бял "Форд Англия", с който обикаляли страната, е обезсмъртен в "Хари Потър и Стаята на тайните". (Книгата носи посвещение: "На Шон П.Ф.Харис - верен приятел и спасител в трудни моменти").

В средното училище била "тиха, луничава, късогледа и не особено добра по физическо" - дори си счупила ръката, докато играели баскетбол. Любимият й учебен предмет бил английският, както и чуждите езици, а в университета в Девън записала френска филология и класическа литература.

Родителите й били убедени, че с двата езика по-лесно ще си намери работа като секретарка, макар самата тя да твърди, че е "един от най-неорганизираните хора на света" и се е доказала като "възможно най-неподходящата за тази професия", защото по време на заседания не слушала какво се говори, а си нахвърляла някои литературни идеи.

На 25 започнала да пише третия си роман - първите два зарязала, когато осъзнала, че не струват. Година по-късно заминала за Португалия да преподава английски.

Учителската професия й допаднала,

защото имала часове следобед и вечерта, а сутринта била свободна и можела да пише - историята на едно момче, което се оказва магьосник и е прието в училище за магии и вълшебства.

Всъщност идеята как да изглежда Хари й хрумнала във влака от Манчестър за Лондон. В онзи момент обаче не разполагала с нищо за писане, а заради закъснение в разписанието това съдбоносно пътуване продължило четири часа. Слязла на гарата в еуфория и щом се добрала до лист и писалка, веднага започнала да си води записки.

Когато се върнала на Острова, но куфарът й бил пълен с нахвърлени история за Хари Потър. Междувременно успяла да се омъжи, но се развела скоро след това и заживяла в малък апартамент в шотландската столица Единбург заедно с дъщеря си. Без работа, без пари - 1993 г.

Прехранвала се с уроци по френски, но през повечето време разчитала на социалните помощи за самотни майки - 70 лири седмично. Имала обаче ясна цел - да завърши романа и да го види отпечатан.

Лична трагедия я сближава с героя -

два-три дни след като измислила Хари, решила с лека ръка да го лиши от родители. Половин година след като Джо нахвърля първата глава от романа, умира майка й, която в продължение на 10 години е водила битка с множествената склероза. Изживях това, което бях написала, припомня си с горчивина писателката.

Докато малката Джесика спяла, Джо пишела трескаво, седнала на една ъглова маса в "Ресторанта на Никълсън" в Единбург. Там се отнасяли търпеливо към нея, защото един от собствениците бил женен за сестра й. Шегувахме се, че когато стана известна, ще има направя реклама, спомня си тя.

На фона на невероятния й успех мизерията и депресията, които я застрашават в онези дни, изглеждат невероятно. "Чудите се как съм оцеляла? Живеех в Шотландия", шегува се днес тя по адрес на сънародниците си, известни, както нашите габровци, със своята крайна пестеливост.

"Твърди се например, че съм пишела по кафенетата, за да не стоя в студена, неотоплена квартира. Да не съм луда да наема жилище без отопление? Истината е друга: Джесика се унасяше в сън само когато я разхождах с количката. Затова я изчаквах да заспи и се шмугвах в първото кафене."

Подготовката на текста за печат й отнема пет години. "Според мен това е книга за маниаци, за хора, които отдават значение на всеки малък детайл. И аз самата съм такава: когато чета, обичам да имам усещането, че авторът знае всичко", обяснява Роулинг пред Би Би Си.

Затова записките й от онова време са изключително подробни - разполага дори със списък на героите по азбучен ред, както и с рисунки на някои ключови места и персонажи: "Диагон-али", банката "Гринготс", пазача Аргус Филч, проф. Снейп, проф. Спраут. Днес пази целия си архив прибран в кашони, но се зарича, че тези детайли няма да видят бял свят въпреки надеждите на феновете й.

Завършва го през 1995-а, а година по-късно издателската къща "Блумсбъри" (Bloomsbury.com) придобива правото да публикува "Хари Потър и Философският камък" срещу 2500 лири стерлинги.

И фирмата, и литературният й агент Кристофър Литъл обаче я съветват: "Не разчитай на това" - детските писатели обикновено не попадали сред рекордьорите по приходи.

Излизането на книгата беше един от най-щастливите мигове в живота ми, признава писателката. Често в някоя книжарница се изкушавала да вземе томчето от рафта и да остави вътре автографа си, "но щяха да ме обвинят, че драскам по книгите, тъй като нямах визитки или кредитна карта, за да докажа, че съм авторката".

Няколко месеца по-късно интерес към романа проявява и американското издателство "Сколастик" (Scholastic.com), откъдето наддават, за да получат правата за публикуване.